Ники Куюмджиев - jazzmena

Ето един разказ през моите очи:

Екипажа: Краси, Иво, Марко и аз.
Тръгване - състезанието е съботно-следобедно, точно по вкуса на някои поспаланковци, та затова от 11 се събираме и към 11:30 отлепяме от София в посока Бяла. настроението е на макс, климатика също. Спирки за утоляване на никотиновия глад, за презареждане на течности за телата тук-там и цъфваме в ресторанта на хотелчето Ф1, което е непосредствено до сборното място. Там ни посреща бъдещия шампион Попето, когото милостиви колеги са прибрали на стоп на половината път от гара Бяла към моста на р. Янтра.
Освежаваме се и точно преди старта се добираме на мястото. Естествено времето не стига за нищо.... Трескаво сглобяване на такъми и обуване на гащеризони .....докато с една ръка раздаваш лапи на приятелите, които ни жега ни нищо може да спре да участват.

Старт и народа се пръска на всички страни. Ние като тарикати решаваме, че ще прекосим на отсрещния бряг, където е гора и е сянка. Е да, сянка беше, но дълбочините бяха от нашата страна и няма газене, тоест няма и охлаждане. Температурата беше убийствена и течахме от всякъде от където може да тече. Марко като един титан ковна един клен малко под 30-цата, та бяхме вече доволни, че групата не е капо. Аз успях да излъжа два дребосъка, които бързо се върнаха там от където бяха дошли.

Дългия, бавен и дълбок вир, който обхождахме не предлагаше почти никакви емоции, затова единствената стойностна риба си остана тази от началото на състезанието на Марко. Разбира се всички хванахме още по няколко клена по-дребни, които се върнаха да растат.
Иво успя да счупи пръчката си още при придвижването ни сутринта от старта, затова се върна до колата да вземе друга от Краси. Посрещнахме го обратно като спасител, защото донесе една торба ледени течности.

Привечер се събрахме пак всички под моста. Оказа се, че Попето ни е разбил всички, като в улова му имаше и мряна. Ицо и Стамен останаха втори и трети с по четири яки клена.

Една голяма автоколона потеглихме към село Иваново, където ни очакваше трапеза и легла. Стопанката, която ни посрещна, се паникьоса при вида на мощна група гладни, изморени потни видри. Както и да е, успяхме да се поизмием и да се доберем до масата. .... сладка приказка, пръчки се размятаха, примамки нежно се галеха.... неусетно стана време за спане. Сутринта ставане, измиване и газ към ОМВ-то където да пием кафета и закусим. После - към реката......
Първа спирка - Белцов. Нищо общо с това, което познавам. Дунава е подпрял Янтра и тече нещо огромно, дълбоко и бавно. Помятахме малко, като единствено аз успях да излъжа и да убода 3 риби без да успея да ги вдигна на стръмния бряг. Втора спирка - Ценово. Същата работа. Трета спирка - Долна Студена - бента - пак никой......
Айде обратно на Бяла - под моста дето беше състезанието....... И там..... бой..... Останалите вадят мерна риба след риба, а аз с мухарката - в детската градина. постепенно се преместих нагоре....... Еееее чак към края ги напипах - точно на ръба на горния вир, преди бързея. Гол след гол. По едно време ми звънят.... Айде стига толкова... Връщам се и тъкмо да се похваля.... лелееее ми Краси измъкнал едно чудовище по-голямо и от на Марко... Къде съм тръгнал с моите дребосъци. Laughing

Чак вечерта, като се охладих с един душ в къщи, осъзнах колко съм уморен. Е на това му казвам класно откриване. Янтра е велика река. Може да беше висока и малко прекалено мътна, но вре от живот и предлага винаги изненади за който си го може.

До нови срещи приятели!