Разказът на победителят в състезанието Стоян Стоянов - HAPPY FINE:

Когато стигнахме, река Янтра ни посрещна по-студена и бистра отколкото предполагах. Въпреки, че нивото й падаше, беше доста по-високо, от това което помня през лятото. Предварително бях решил, че този ден ще ловя риби, като тръгна по течението, и така докъдето стигна. Та нали преди Дунав е любимото ми Ценово . С тази си нагласа започнах риболова, на първото удобно за слизане до брега място, недалеч от мястото на срещата. Съвсем накратко ще отбележа, че за около половин час смених доста примамки с нулев резултат. Поради тази причина реших да се върна на големия вир, започващ от бента, за който знам, че държи много и разнообразна риба. Но на този бряг беше невъзможно да се лови, поради множеството разпънати дънни въдици. Отново по спомени от лятото, се сетих, че ако премина близо покрай острова, посрещащ течението, където, при това ниво на водата, е около 80-90 см., продължа да газя плътно вляво, преди дълбокото завихряне, после премина успоредно на бързея, ще стигна до отсрещния бряг на другия остров, с лице към големия вир. Ако стигна до мястото, това ще да ми даде предимство да ловя сам, както в големия вир, така и от другата му страна, където се беше групирал дребосъкът. Бях облечен с гащеризон, който позволяваше прехода.


След като стигнах острова сух , реших, като за начало, да започна да експериментирам за видове примамки и избора на цветове с дребните рибки в плиткото от другия му край. За мое най-голямо учудване, в тази бистра вода, рибките апатично следваха въртящите се сребърно и жълто листо. Смених го с тайгър и резултатът не закъсня. За кратко време успях да излъжа два маломерни кефала, които гордо показвах на Стефан (straj_74) и Митко Тодоров, ловящи в началото на бента. Малко по-надолу, от същата страна на брега, воблер „Чъби 38”, отново с цвят тайгър, „предизвика на дуел” повече от пет расперчета, които в неравна схватка последователно загубиха дуела. Добре, че секундантът бях аз, а не местните риболовци, ловящи на стръв от отсрещия бряг, подхвърляйки подигравателно: За какво ги ловиш, като ги пускаш обратно в реката? Те не знаеха, че само след час, щяха ентусиазирано да крещят, един през друг: „Браво” . Аз също не знаех ...

С напредването на деня, слънцето си прокарваше път и времето се стабилизира към тихо и на моменти слънчево. Сложих „бияча” Мепс Аглия 2 Тайгър и заметнах с все сила, право в големия вир. Още с първото прибиране на блесната започна непрестанно, едвам доловимо кълване (почукване), което спря на пет метра от брега. И така на всяко следващо прибиране. Само слабо, едвам доловимо почукване. Но защо рибите не захапват решително? Отговорът дойде скоро. На едно от поредното обиране, на около 5 метра от мен, видях стрелкащ се тридесеттак след очевидно бързащата блесна и реших да прибирам колкото се може по-бавно. За миг спрях с навиването, блесната пропадна, подръпнах леко за да не достигне дъното, и в този момент рибата се изви, проблесна, линията натежа и почти в краката си реализирах първия уловен мерен кефал. Вече всичко е ясно. Пред мен на около 30-ина метра е групирана риба, която тръгва всеки път след въртележката, само не трябва да се обира равномерно и бързо. Въпреки, че кълването беше близо до дъното, избягвах тежките блесни, тъй като при по-бавна и неравномерна скорост, особено при далечна дистанция, закачаше често по дъното, подобно на плахото почукване на рибите. Трудно поддържах това различно темпо, но след като улових още пет кефала по този начин, реших, че усилието си заслужава, и ще ловя така до финала на състезанието. Постоянно сменях скоростта на блесната, като се стремях тя да е да е малко по-бърза от критичния момент в който листото спира да се върти. Държах пръчката в хоризонтално положение, като непрекъснато следях за потрепването на върха й и при първото по-сериозно задържане, което в повечето случай не беше много далече от мен, засичах рязко. Същината на риболова се състоеше в неравномерното придърпване на примамката и задължителното засичане за убождане на рибата. За да не забравя за съществуването на адреналина, към 12,45 ч. имах много рязък и тежък удар. Първоначално пръчката пое удара, задържах рибата за секунда, после с порив към течението тя започна да развива аванс и, когато натегнах да не влезе в бързея, линията олекна. Към 13,15 ч. рибата спря да обръща внимание на всичко което й подхвърлях под каквато и да е форма. Симпатиите на местните риболовци, ловящи на брега през острова, спечелих с уловените около трийсетина кефала, 14 от които мерни. Бяха ми простили „лекомислието” да подарявам живота на маломерните рибки. На кантар занесох 11 броя кефали, 7 от които над 30 см. Това бяха най-трудно уловените ми риби. Тази ми слука ме изпрати за обща снимка с приятелите ми Павката (sestrata) – миналогодишния победител в спининг лигата и четирикратния й шампион и мой учител Стефан Минчев (Zander). Честито и на двамата!
Радвам се, че за пореден път бях в компанията на толкова свестни типове и приятели. НЕЗАБРАВИМО.

Още много информация и снимки от състезанието

ozio_gallery_nano
Ozio Gallery made with ❤ by joomla.it